Авторското право и езиковите модели: GEMA срещу OpenAI и делото Like Company пред Съда на ЕС

GEMA срещу OpenAI: решението от 11 ноември 2025 г.

Специализираният по авторско право 42-ри граждански състав на Областния съд Мюнхен I (Landgericht München I) уважи в основната им част исковете на германското дружество за колективно управление на права GEMA срещу две дружества от групата на OpenAI — за преустановяване на нарушението, за предоставяне на информация и за обезщетение (дело 42 O 14139/24). Спорът се отнася до текстовете на песни на девет известни германски автори.

Според прессъобщението на съда текстовете се съдържат във възпроизводим вид в моделите 4 и 4o на ответниците. Те са „запомнени“ — нещо, което съдът установява, като сравнява текстовете в данните за обучение с това, което чатботът извежда. Запомнянето означава, че произведенията са въплътени в параметрите на модела, и това е възпроизвеждане по смисъла на авторското право. Възпроизвеждане и публично предоставяне има и когато чатботът показва текстовете в отговорите си, и за това отговарят ответниците, които експлоатират моделите, а не потребителите.

Съдът отхвърля и защитата с изключението за извличане на информация от текст и данни (§ 44b от германския Закон за авторското право): когато при обучението не се извлича само информация, а се възпроизвеждат произведения, това според състава не е извличане на информация от текст и данни. Исковете, основани на общото право на личността заради погрешно приписани изменени текстове, са отхвърлени. Към датата на прессъобщението решението не е влязло в сила.

Like Company срещу Google: делото C‑250/25

Унгарският съд Budapest Környéki Törvényszék отправи преюдициално запитване по спор между Like Company и Google Ireland Limited. Запитването е постъпило в Съда на ЕС на 3 април 2025 г., делото е вписано като C‑250/25, а въпросите са обнародвани в „Официален вестник на ЕС“ на 10 юни 2025 г. (C/2025/3039). Съдът на ЕС е попитан:

• дали показването в отговорите на чатбот, базиран на голям езиков модел, на текст, отчасти идентичен със съдържанието на уебстраници на издатели на публикации в пресата, е публично разгласяване по член 15, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/790 и член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО — и има ли значение, че отговорът е резултат от процес, в който чатботът само предвижда следващата дума;
• дали обучението на такъв чатбот е възпроизвеждане;
• ако е — дали възпроизвеждането на произведения, до които има правомерен достъп, попада в изключението за извличане на информация от текст и данни по член 4 от Директива 2019/790;
• дали е възпроизвеждане от страна на доставчика на чатбота това, че след въпрос на потребителя, който съвпада с текста на публикация в пресата или препраща към него, в отговора се показва изцяло или частично съдържанието на публикацията.

Тълкуването, което Съдът на ЕС дава в отговор на преюдициално запитване, се отнася до правото на ЕС и има значение за всички държави членки, включително за българските съдилища, когато прилагат същите директиви.

Рамката на ЕС, в която се движат двете дела

Член 4 от Директива 2019/790 позволява възпроизвеждане и извличане на откъси за целите на извличането на информация от текст и данни, при условие че носителите на правата не са запазили изрично използването по подходящ начин — например с машинночетими средства за съдържание, предоставено публично онлайн (параграф 3). Актът за ИИ свързва тази рамка с моделите с общо предназначение: член 53, параграф 1, буква „в“ задължава доставчиците им да въведат политика за спазване на авторското право, включително за установяване и съобразяване на такива запазвания на права, а буква „г“ — да оповестят публично достатъчно подробно обобщение на съдържанието, използвано за обучението.